Въведение
Напредъкът при технологиите предизвика сериозно развитие на глобалната търговия през последното десетилетие, сбъдвайки мечтата за универсален световен борсов център. Въпреки това инвеститори, които са диверсифицирали портфейлите си на различни
международни пазари и в различни продукти може не винаги да знаят как се обработват поръчките им на множеството борси и пазарни центрове по света.
Правилата и търговските системи и технологии се различават не само в отделните страни, но често и на различните борси. Правилата се променят непрекъснато в процеса на трансформация на
борсите от структури с монопол на съществуващите членове към бизнес, устроен на основата на конкурентни начала.
Бизнесът на
борсите е в постоянен процес на развитие, дължащ се на повишената конкуренция и тенденцията към консолидация, присъща за сектора на
финансовите услуги. Редица борси са се превърнали в корпорации с цел извличане на печалба и се търгуват публично. Други
пазари се сливат, за да добият конкурентно предимство в условия на ниска печалба, където иновациите изискват значителни инвестиции.
Американските борси се сблъскват също и с различни предизвикателства, свързани с регулациите последващи процеса на модернизиране на американските капиталови пазари през 21 век, воден от Комисията по
борси и ценни книжа на САЩ.
Предложените нови правила биха признали предимството на
електронната търговия и биха притиснали съществуващите борси с конвенционална търговия „на пода на борсата” да променят своя модел, за да останат конкурентноспособни. Във връзка с тези промени New York Stock Exchange вече е направила предложение за нов хибриден модел.
Евентуално по-сериозно предизвикателство би била концепцията на същата комисия, отнасяща се до саморегулиращи се организации. Тя поставя под въпрос целесъобразността на доразвиване на съществуващата система и целесъобразността на алтернативен регулаторен модел, който би довел до създаването на самостоятелен регулаторен орган, който да няма бизнес връзки с борсите. Без регулаторен франчайз, тези борси биха се превърнали в бизнес, борещ се за клиенти.
New York Stock Exchange (NYSE) – най-големият в света пазар на акции
Още от 18-ти век борсите са основополагаща част от американската икономика и значимо стъпало в развитието на стопанската история.
През 1790 филаделфийски търговци, които са спомагали финансово борбата за независимост на САЩ, подпомагат създаването на американска фондова борса за търговия с новоемитирания правителствен дълг, възлизащ на $80 млн.
Подкрепени от последващия спекулативен бум, през 1792 година 24 търговци се събират на Уол стрийт и подписват споразумението „Buttonwood Tree”, което бележи основаването на Нюйоркската фондова борса (
New York Stock Exchange). Споразумението има за цел да регулира комисионните за търговия на облигациите, емитирани от американското правителство за финансиране на войната, както и на две банки. Една от тях, Bank of New York, и до днес се търгува на
NYSE.
Събитието, което формира днешния облик на търговията на най-голямата борса в света се случва през 1875, когато брокера Джеймс Бойд наранява своя крак. Загубвайки подвижност да обикаля сред тълпата от брокери и да проучва
продаваните и
купувани различни ценни книги, Бойд седнал на специфично място и търгувал една акция, тази на Western Union. Клиентите бързо осъзнали, че това е много по-удобен начин да търгуват една акция на едно и също място, което довело до създаването на специализирана система, където търсенето и предлагането се засрещат на аукционен принцип.
И до днес голяма част от потока поръчки на
NYSE се изпълнява чрез брокери на пода на
борсата, които играят ролята на агенти на клиенти на брокерските фирми, донасяйки поръчките купува и продава до специален пункт. В случай, че
брокерите на пода работят за някоя компания те могат да представят собствени поръчки. Независимите брокери на пода изпълняват същите задачи, като те не работят за точно определена компания, а помагат за обработване на поръчките.
От пункта си, специалистът ръководи аукционния процес на база на изключителната информация, която има за поръчките
купува и
продава, вписани в книгата му от брокерите на пода на борсата. Понякога специалистът сам е краен купувач или продавач и е готов да вложи капитала на фирмата си, за да възстанови равновесието на пазара.
Въпреки това, специалистът няма право да се възползва от поверителната информация, съдържаща се в неговата книга, за да изпреварва поръчките на клиентите си, когато се засрещнат поръчки купува и продава.
В миналото водещите на аукционите са злоупотребявали с привилегированата информация с цел предимство пред клиентите, което доведе до споразумение с Комисията за борси и ценни книжа в началото на 2004. Днес Комисията обмисля сериозни реформи с цел адаптиране на американската регулаторна рамка с напредването на технологиите за търговия.
Конкуренцията от страна на
ефективната електронна търговия се засилва все повече. Като резултат NYSE предлага нов хибриден пазарен модел, който ще предлага сигурност на изпълнението за инвеститори, които избират възможността да търгуват по традиционния начин. Борсата диверсифицира портфейла от предлаганите продукти.
NYSE прогресивно модернизира пазара си. Поръчките се задават електронно към NYSE чрез насочващата система „SuperDot”, която доставя поръчките директно до аукционния пункт и изпраща по електронен път отчетите за сключените сделки до компаниите членове, където са заведени поръчките.
Системата NYSE e-Broker е пример за използване на технологията в средата на традиционната търговска процедура. Специални ръчни безжични терминали, които брокерите на пода носят със себе си, ги държат в постоянен контакт със своите фирмени търговски офиси, както и с офиса на пода на борсата.
Електронната търговия обикновено съставлява 50% от общия обем на NYSE.
Анонимната „SuperDot” (Adot) система позволява на институционалните инвеститори да поставят своите поръчки директно до NYSE, без никой от участниците да може да ги идентифицира. Институциите и техните брокери сами нагласят ограниченията си за търговия.
Някои поръчки, изпратени до NYSE могат да бъдат изпълнени автоматично чрез Direct+ платформата, която обработва около 10% от изтъргуваните обеми. Dirеct+ е пригодена за е изпълнение на малки поръчки за над 1099 вида акции и има някои ограничения, като 30-секунден задължителен интервал между последователни ордери.
NYSE има намерение да повиши функционалността на Direct+ чрез премахване на тези ограничения. Това ще окаже значително влияние не само на специалистите и брокерите на пода на борсата, но и на глобалната финансова индустрия.
Членовете на борса могат също да търгуват по време на четири извън борсови сесии между 4.15 p.m. EST и 6.30 p.m. EST чрез система за търговия в извън борсово време (Off-Hours Trading Facility - OFHT).
Електронните услуги на NYSE включват OpenBook, книга за лимитирани поръчки в реално време, която показва сумарния обем за всяка акция търгувана на NYSE. LiquidityQuote осигурява единична цена за съвкупен брой акции при големи поръчки в книгата за лимитирани поръчки, като специалист управлява вътрешните поръчки.
Освен развиването на хибриден модел, CEO на NYSE Джон Тейн е очертал проект за разнообразяване на офертите за търговия. NYSE, която предлага търговия с опции, може да разработи възможности за търговия с деривати, като се очаква да бъдат предлагани държавни и корпоративни облигации, които да се търгуват чрез електронната платформа ABS (Automated Bond System).
Друго нововъведение за NYSE може да бъде разширението на часовете преди отварянето на борсата с цел улесняване на европейските участници.
NASDAQ - пионерът на електронната търговия
От скромния си дебют през 1971г., като автоматична система за котиране на акции на Националната асоциация на дилърите на ценни книжа (National Association of Securities Dealers - NASD) за извън борсова търговия, NASDAQ дължи много от своето развитие на регулаторни промени, както и на конгреса на САЩ, който поддържа правото за търговия извън организираните борси.
Законодателите и органите за регулиране поискаха обаче прозрачност и безпроблемен достъп до неорганизирания пазар на гише, което доведе през последните три десетилетия до пускането на няколко различни платформи за търговия на NASDAQ: Small Order Execution System или SOES, SuperSOES, SelectNet и SuperMontage.
Днес, платформата за търговия на NASDAQ, на която се търгуват акции листвани на NASDAQ и NYSE е т.нар. Market Center. Освен това, платформата е и център за търговия на борсово търгувани фондове, като QQQQ, който следва индекса Nasdaq-100, както и други фондове търгувани на AMEX.
Отвореният модел на NASDAQ Market Center предлага:
- Напълно интегрирано представяне на поръчките, както и изпълнение на поръчката и изпращане на репорт за сключената сделка.
- Възможност за пазарните участници за изпращане на неограничен брой поръчки на различни ценови нива.
- Автоматична система за осведомяване при сключени сделки.
- С въвеждането на Brut ECN през септември 2004, NASDAQ добави и възможност за smart насочване.
- Разнообразие от видове поръчки, като свързани поръчки или поръчки „изпълни или върни”.
- Разнообразие от типове клиенти.
- „Opening Cross” и „Closing Cross” или електронен аукцион, който изпълнява поръчките за всички акции по определена цена.
- Разнообразни възможности за връзка, в това число FIX, частни мрежи, CTICI или NASDAQ WorkStation II.
Важно събитие в историята на NASDAQ е приемането през 1996 година на правилата за изпълнението на поръчките от страна на Комисията по борси и ценни книжа в САЩ, които стимулират развитието на електронните системи за комуникация (ECNs). За да отвърне на удара на своите технологично осигурени, по-слабо регулирани конкуренти, наскоро NASDAQ въведе някои характеристики на ECN и намали таксите си.
American Stock Exchange (AMEX) - рожденото място на борсово търгуваните фондове (ETFs)
Много преди да бъде наречена American Stock Exchange, AMEX е позната като неофициален пазар, защото търговията се е ръководела на тротоара на Broad Street, точно до основаната New York Stock Exchange.
Неофициалният пазар се развива с Калифорнийската треска за злато през 1849, търгувайки с акции, издавани от минни компании, които са твърде млади, за да могат да бъдат листвани на New York Stock Exchange. От време на време неофициалния пазар е привличал големи играчи като например Standard Oil. През 1921 година търговията се премества в сграда на Trinity Place и през 1953 година името се променя на American Stock Exchange.
NASD закупува AMEX през 1998, но връща контрола обратно на членовете на AMEX на 3 януари 2005, подготвяйки изборите за нов Управителен съвет. AMEX е една от шестте американски борси, на които се търгуват опции върху акции, но е позната най-добре с водещата й роля в търговията с борсово търгувани фондове, които са пуснати през 1993 на база индекса S&P и са познати като „the Spiders”.
AMEX е специализирана борса, с аукцион, базиран на пода на борсата, но развива все повече своя електронна функционалност:
- Борсата отчита, че повече от 75% от търговията с акции се изпълнява електронно. BARS (пазарна автоматизирана насочваща система) помага за управлението на потока от поръчки, както и на директните поръчки, направо от безжичните устройства на брокерите на пода.
- NETS, нова система за търговия с акции, която осигурява автоматизирано актуализиране на поръчки, както и тяхното изпълнение с насрещни такива.
- През последната година AMEX въведе новата среда за търговия ANTE, която е платформа за опции, която поддържа хибридния модел на борсата, комбинирайки електронна търговия и подово-базиран аукционен процес.
- AMEX осигурява подробна информация чрез своя ETF скрийнър, позволяващ да се сравнят борсово търгуваните фондове по емитент, вид, коефициент на рзходи, нетни активи, цена и възвръщаемост.
- HOLDRS (Депозитарни разписки на холдингови компании) са друг относително нов вид ценни книжа, листвани на AMEX. Те най-често са секторно базирани ценни книжа, които представляват собственост върху обикновени акции или Американски депозитарни разписки (ADR) в специфични за тази група компании. AMEX също така предлага и търговия със структурирани кредитни продукти.
ArcaEx от мрежа за електронна комуникация до електронна фондова борса
Скандално споразумение между маркет-мейкърите през 90-те години кара Комисията по борси и ценни книжа в САЩ да издаде правила за управление на поръчки през 1996 г., за да защити лимитираните поръчки на клиентите и да повиши прозрачността на NASDAQ пазара.
Мрежите за електронна комуникация (ECNs) бързо добиват популярност при показването на лимитираните поръчки, превръщайки се в сериозна конкуренция на NASDAQ.
Създадена от бившия трейдър Джери Путнам и конструирана по технология на соерната фирма Townsend Analytics, „Archipelago” е една из между първите четири мрежи за елекфтутронна комуникация., заедно с Island, Bloomberg Tradebook и Instinet, която създава бизнеса с брокерски агенции през 1969 г.
За разлика от завършените Instinet или Island and Tradebook, които се радват на подкрепата от силните си създатели, Archipelago трябва първо да се стреми към по-висока ликвидност. Путнам конструира отворен тип мрежа, където за неизпълнена мигновенно поръчка в границите на Archipelago се търси изпълнение извън нея.
Както квази борсите, мрежите за електронна комуникация възприемат концепцията на затворени пулове на ликвидност. Отвореният модел мрежа за електронна комуникация на Путнам статуквото, от тук и името „Archipelago” (Архипелаг), по-добрата алтернатива на „Island”(Остров).
През 1998 Комисията по борси и ценни книжа в САЩ издава ATS регулация, която освен останалите теми регулира и възможността алтернативни търговски системи да бъдат регистрирани като борси, вместо брокер-дилър. Няколко мрежи, включително и „Archipelago” не успяват с първоначалните документи, но запазват надежда.
Путнам измисля алтернативен начин. През месец юли 2000 г. „Archipelago” партнира с Pacific Exchange (PCX), която става саморегулираща се организация на фондовия пазар и възприема името ArcaEx. Борсата днес работи с платформата Sun Microsystems Solaris, която поддържа търговия с акции, търгувани на New York Stock Exchange и Nasdaq, както и борсово търгувани фондове, листвани на American Stock Exchange.
През януари 2005 Archipelago-холдинг обяви плановете си за придобиване на PCX-холдинг, което отваря врати на ArcaEx да се превърне в първата американска борса, която търгува с акции и опции по електронен път.
Archipelago се развива самостоятелно и чрез това придобиване, финализирайки и обединението си с Redibook през 2002 г. Поглъщането на Globenet, позволи на ArcaEx да навлезе в територията на електронната система за котировки на ценни книжа, които се търгуват на неорганизиран пазар и не са листвани на NASDAQ.
Електронните комуникационни системи (ECNs): иновация, конкуренция и консолидация
Електронните комуникационни системи (ECNs) се превръщат в нов тип посредник на финансовите пазари с встъпване в сила на правилата за управление на поръчките, приети от Комисията по ценни книжа и фондови борси през 1997 г., целящи по-добра защита на лимитираните клиентски поръчки и засилване на конкуренцията на NASDAQ пазара.
Познатата като Inet, Island написва много страници в историята на Електронните комуникационни системи (ECNs), в голяма степен благодарение на технологията си и агресивната си позиция за структурни реформи на пазара, отстоявана от тогавашния президент на Island Матю Андерсън.
Island активизира борбата си срещу правилата за търговия, позовавайки се на недостатъците на търговията, базирана на аукционен принцип на пода на борсата спрямо електроните системи с автоматично изпълнение. Първоначално тази борба се приема като странна, а в последствие среща сериозна опозиция. Въпреки това тя носи резултати като кара Комисията по ценни книжа и фондови борси да предложи през 2004 г. модернизация на американските капиталови пазари с регулацията „NMS”.
Island е част от Datek Online Холдинг-Груп, която попада под засилен регулаторен контрол и е принудена да осъществи едно от най-големите прехвърляния в историята за една фирма. Под новото ръководство на Ед Никол, започнало през 1999 г., Datek се капитализира и в последствие е продадена на Ameritrade за $1.3 млрд.
Сделката не включва Island, която се е очаквало да бъде купена от Instinet - откривателят на бизнеса с електронното брокерство през септември 2002 г. Мажоритарно притежавана от британската информационна агенция Reuters, Instinet слива своята ECN платформа с тази на Island, за да създаде mega-ECN, Inet, Instinet също така разделя брокерския бизнес от този с Електронните комуникационни мрежи ECN. Преструктурирането още не е донесло очакваните положителни резултати от гледна точка на доходност за Reuters, който пуска Instinet на търг и продажбата се очаква да бъде анонсирана скоро.
Instinet прави своя дебют като Institutional Network Corp., предлагаща финансови услуги от страна на купувачите. С позволяването на други брокер-дилъри да бъдат нейни членове в средата на 80-те Instinet „de facto” става център на лимитираните поръчки за NASDAQ пазара, повече от десетилетие преди правилата за изпълнение на поръчки на Комисията по борси и ценни книжа в САЩ.
Други Електронни мрежи за комуникация (ECNs)
Brut е пусната през май 1998 и е придобита от SunGard Data Systems година по-късно. След това става сливане със Strike Technologies, друга електронна мрежа за комуникация (ECN), която е създадена от група на Wall Street, включваща Goldman Sachs и Knight Trading. SunGard придобива своите партньори през 2003, превръщайки Brut във втората по големина електронна мрежа за комуникация (ECN) и продадена на NASDAQ през 2004 г., която е заинтересувана от „smart” насочване на поръчките.
Tradebook е пълна собственост на информационния гигант Bloomberg. Стартирала през януари 1997 като една от първите четири електронни мрежи за комуникация (ECN). Целта й е клиентската страна и осигуряването на достъп до 40 борси по света. Tradebook комбинира брокерското обслужване с възможностите на електронната мрежа за комуникация (ECN).
Nextrade стартира през 1999 г. с цел да се превърне в електронна фондова борса, но никога не успява да спечели сериозен пазарен дял, въпреки иновациите си като възможност за търговия на международния валутен пазар и концепцията за безсрочни опции.
Track е филиал на Track Data Securities. Представя модел с ниски разходи и големи отстъпки, но никога не успява да заеме сериозен пазарен дял.
Chicago Board Options Exchange (CBOE) - първата борса за опции
Chicago Board Options Exchange е първата американска борса, която започва да търгува със стандартизирани, листвани опции на организиран пазар през 1973 г. Две години по-късно, CBOE осиновява спечелилия Нобелова награда модел за оценка на опциите „Black-Scholes”.
Десет години по-късно, CBOE блести като място за иновации, пускайки опции върху широко базирани индекси върху акции след сключване на специални договори върху S&P 100 Index (OEX) and the S&P 500 Index (SPX). Днес борсата се надява, че Standard & Poor’s няма да предявят претенции за търговия с тези продукти, когато тези специални договори изтекат.
В момента S&P разрешава листване на опции върху ”Spiders”, които са популярни борсово търгувани фондове (ETF), конструирани върху S&P 500 index. Без изключително право за този продукт CBOE осигурява високо ликвиден пазар на този продукт, но изпитвайки сериозна конкуренция от страна на най-новия електронен конкурент, Boston Options Exchange или BOX.
Въпреки, че е най-голямата борса за опции в света с търговия, базирана на аукционен принцип на пода на борсата, CBOE отдавна се стреми да развие технологията си на търговия. През 1984 г. тя пуска RAES (система за изпълнение на поръчките на дребно), за да подпомогне електронното изпълнение на поръчките. Няколко години по-късно борсата представя Ebook, която е първата електронна клиентска система за лимитирани поръчки за опции.
Успехът на CBOE предизвиква конкуренция от страна на New York Stock Exchange, която започва да листва опции върху акции през 1985. CBOE въвежда иновация на продуктовия фронт, пускайки LEAPS (Long-term Equity AnticiPation Securities) през 1990 г. Тези продукти са дългосрочни опции и предлагат гъвкавост на инвеститорите да управляват портфейлите си.
CBOE представя и търговията със секторни индекси; FLEX опциите позволяват на инвеститорите да създават определени спецификации на опционните контракти; VIX е индекс за пазарната волатилност, който измерва инвеститорските настроения и е познат на широката публика като „индикатор на страха” или „фактор на страха”.
CBOE, която придобива бизнеса на NYSE с търговия с опции през 1997 г. и продължава да се развива, пуска през 2001 г. CBOEdirect, която е екранно базирана търговска система. Първоначално тя се използва за търговия с разширено работно време, но CBOEdirect е важна крачка в развитието на системата Hybrid Trading System, която комбинира положителните страни на отворения аукцион и екранно базираната търговия.
CBOE Hybrid прави своя дебют през 2003 г. като част от CBOEdirect. Допълнителните възможности включват „point-and-click” изпълнение, котировки в реално време за индивидуалните маркет-мейкъри и директен достъп до регистъра на поръчките.
Печелейки от създаването на VIX, CBOE основава нова борса през март 2004 г., а именно електронната CBOE Futures Exchange (CFE), която работи на база CBOEdirect. CFE започва да търгува с договори върху VIX, но оттогава добавя нови оферти.
International Securities Exchange (ISE) – електронната революция
Търговията с американски опции е основно на принципа на търговия на пода, докато тогавашният Управител на E*Trade Бил Портър решава да създаде аукционен пазар за опции с електронна платформа.
Портър се надява електронната платформа да облагодетелства пазара на опции, така както тя е сторила с фондовия, а именно с по-голяма прозрачност, по-добро изпълнение и по-ниски разходи, което води до по-висока ликвидност и малки спредове.
Дейвид Крел и Гари Кетц, двама бивши управители на отдела за търговия с опции към New York Stock Exchange създават ISE като аукционен пазар на опции с електронна платформа през 2000 г. Дебюта на ISE допринася за голяма разновидност на листвани опции, които борсите са били принудени да приемат след прокарването на т.нар. „Джентълменско споразумение” от страна на Комисията по борси и ценни книжа и министерството на правосъдието в САЩ, което премахва конкуренцията между борсите що се отнася до опциите върху акции.
Наслаждавайки се на огромния ръст, благодарение на своя уникален електронен модел, ISE се превръща в най-голямата американска борса за опции върху акции през 2003 г. Chicago Board Options Exchange има специалното право да търгува с индексно базирани опции, за което е и лицензирана.
По време на своето развитие ISE представя редица нововъведения като ISEspreads или индекса Sentiment Index (ISEE), който следи кол и пут опциите.
Boston Options Exchange (BOX) – пионерът на ценообразуването
The Boston Options Exchange (BOX), основана съвместно между Boston Stock Exchange, Montreal Exchange и Interactive Brokers Group започва своята дейност през февруари 2004г. ставайки днес 6-та по големина борса за опции.
BOX, която е втора по големина електронна борса за опции в САЩ, оттогава е привлякла и други инвеститори: Credit Suisse First Boston, JP Morgan, Salomon Smith Barney, UBS Warburg и последния - Citadel Investment.
BOX въвежда една уникална възможност: период за ценово подобрение или т.нар. PIP, трисекунден период, който позволява на брокерите да подобрят цените на своите поръчки най-малко с една стотна от паричната единица на национално ниво, над най-добрата оферта „купува”. Въпреки, че е бил оспорен в началото, PIP доведе до предлагане на подобно ценово подобрение на ISE.
Друга основна черта на BOX е това, че тя няма специална система или бариера за влизане. Вместо това, множество маркет-мейкъри се съревновават за поставяне на поръчки. BOX, който не предлага заплащане за получения поток от поръчки, има 5% пазарен дял при търговията на опции върху американски акции.
Именно тази маркет-мейкър система спомага на младата борса да обхване един значителен пазарен дял в наскоро пуснатите опции върху „Spiders” - фонд, който е базиран на индекса S&P 500.
Philadelphia Stock Exchange (PHLX) - първата американска борса
Първата американска борса за акции е основана през 1790г. от търговци, които са търгували т.нар. „Военни облигации” и са принадлежали към Филаделфийския борд на брокерите. Дълго преди дори САЩ да обявят своята независимост, майорът от Филаделфия – Джеймс Хамилтън е създал клауза през 1746г. за основаването на фондовата борса. От своя дебют в „London Coffee House”, Филаделфийската фондова борса (Philadelphia Stock Exchange) е оценявала важността на иновациите в търговията. Осъзнавайки, че печалбите са свързани с информацията, Филаделфийските спекуланти създали система със смяна на коне за бързо получаване на новини и слухове от Ню Йорк. Тази система останала до откриването на телеграфа през 1846.
От самото начало, инвеститорите осъзнали важността на пазарните данни, като един от брокерите, Самюъл Андерсън публикувал първият списък от цени на акции „Текущи цени на акции„ точно две години след като PHLX е направила своя дебют. NYSE е копирала устава на Philadelphia Stock Exchange, за да напише свой собствен.
През 1870, във Филаделфия е основана първата клирингова къща, с цел да улеснява търговията и да помага при разплащанията.
Консолидацията е основна тенденция сред американските фондови борси след борсовия крах през 1929г. и Втората световна война. Така Philadelphia Stock Exchange се слива с Baltimore Stock Exchange през 1949г. и с Washington Stock Exchange през 1953г.
Технологиите са друга основна сила оказала влияние върху пазарите през 1970г., когато е и дебюта на NASDAQ. Така PHLX представя своята система за автоматично изпълнение, PACE или Philadelphia Automated Communication and Execution System, през 1975г. Същата година борсата пуска търговия на опции върху акции, пазар на който тя е активен играч и до днес. През 1982 са представени и опции върху валута.
Филаделфийската фондова борса също така представя своята система за електронна търговия с опции – AUTOM (Automated Options Market). След засилване на конкуренцията, Филаделфийската фондова борса възприема хибриден модел, който обединява предимствата на директната и електронна търговия. PHLX XL е нова система за електронна търговия, чрез която се цели увеличение на ликвидността, насърчавайки ценовото съревнование и осигурявайки сигурност на изпълнението. Борсата също има собствен пазар на фючърси, Philadelphia Board of Trade, който наскоро започна да предлага и фючърсни контракти на чужди валути.
Pacific Exchange (PCX) - нововъведения и консолидация
Pacific Exchange (PCX) често изпреварва времето и ако нейната история е предвестник на предстоящи събития, то може да се очакват множество консолидации в бизнеса с борсово посредничество.
Първото въплъщение на PCX е San Francisco Stock Exchange, създадена през 1882г. Въпреки, че златната треска в Калифорния вече е била приключила, минното дело в новите щати по това време преживява бум и изисква организиран капиталов пазар за финансиране на развитието си.
Деветнадесет брокери решават да организират борса, за да „поддържат един свободен и отворен пазар, където инвеститорите да могат да обръщат кеш парите си в ценни книжа и ценните книжа в кеш по една справедлива и честна цена".
Подобно, бумът на петрол в Калифорния води до създаването на петролната Los Angeles Oil Exchange през 1899г. Двете борси се обединяват през 1957г. и създават Pacific Coast Stock Exchange, единствената борса с два пода в два града, Сан Франциско и Лос Анжелис. През 1973г. от името отпада „coast” и се добавя търговия с опции на пода на Сан Франциско през 1976г., с фокус върху емисии на технологични компании.
Винаги готова за промени, борсата в крайна сметка е преименувана на Pacific Exchange през 1997г. Две години по-късно, тя е реорганизирана в PCX Equities, която е първата борса за акции, която не е с идеална цел.
Това допринася много за едно новаторско партниране с Archipelago Holdings, създателят на една от първите четири ECNs. Комисията за борси и ценни книжа одобрява Archipelago като електронно средство за търговия на ценни книжа на PCX през октомври 2001г., довеждайки до закриване на пода на борсата в Лос Анжелис и пускайки в действие изцяло електронната система ArcaEx.
Освен това осигурявайки направляващи услуги за ArcaEx, PCX бързо възприема идеята за хибридния пазар. В следствие на това, бе създаден PCX Plus, който позволява маркет-мейкърите да търгуват от пода на борсата или извън него.
На 3 януари, 2005г. Archipelago Holdings съобщи за придобиването на PCX Holdings, с цел да превърне ArcaEx в първата електронна борса предлагаща търговия на ценни книжа и опции. Archipelago също придобива и саморегулиращия се бизнес на PCX, който ще направи ArcaEx първата ECN развивайки се в пълноправна борса.
Други регионални борси също възприемат технологията до известна степен. Cincinnati Stock Exchange, основана през 1885г., става изцяло електронна през 1980г. и известна сега, като National Stock Exchange. The Boston Stock Exchange, основана през 1830г., е един основателите на изцяло електронната Boston Options Exchange. Chicago Stock Exchange, основана през 1882г. поглъща няколко от конкурентите си в Сейнт Луис, Кливлънд, Минеаполис и даже Ню Орлиънс, като възприема автоматичното изпълнение.
Chicago Board of Trade (CBOT) – първата борса за търговия с фючърси
Chicago Board of Trade (CBOT) е организирана от 82 чикагски търговци като пазар на жито с реална доставка през 1848 и е най-старата организирана борса за фючърси.
Въпреки, че експертите могат да опровергаят точната рождена дата на търговията с фючърси, CBOT е вече доста активна по време на Гражданската война в САЩ и търгува хеджиращи и форуърдни контракти на агро-култури като пшеница, царевица и овес.
За официална рождена дата на CBOT може да се смята 1859, когато пазара получава грамота за лиценз от специализирания орган на щата Илинойс да стандартизира класове за зърното, търгувано на борсата. Фючърсните контракти правят своя дебют през 1865, когато CBOT представя стандарти за маржин и доставка.
Докато фондовият пазар претърпява крах през 1873 г., търговията с фючърси продължава своя бум, което довежда до серия иновации на CBOT, като публикуване на цените на фючърсите през 1877 г. и организирането на първата клирингова организация през 1883 г.
Когато CBOE създава централата си, с оглед експанзията си през 1885, сградата й е била първата, използваща електрическо осветление. Към 1992 г. ръстът на пазара с фючърси на борсово търгувани стоки е толкова голям, че американското правителство решава да създаде регулаторен орган, а именно Комисията по зърнени фючърси (Grain Futures Administration).
Основните иновации на CBOT включват създаването на отделна борса за търговия с опции, Chicago Board Options Exchange (CBOE), през 1973 г., както и диверсификация с други видове фючърсни контракти, като такива базирани върху ипотечни ценни книжа през 1975 и американски съкровищни книжа през 1977 г., докато фючърсите върху опции се създават през 1982 г.
CBOT отбелязва своята 150-та годишнина с пускането на паралелна търговия на отворения аукцион и електронна търговия със своята Project A платформа през 1998 г., проправяйки път на електронната търговия на финансови продукти.
През 2000 г. CBOT е преструктурирана като дружество с идеална цел и пуска търговската платформа a/c/e в партньорство с германския деривативен гигант Eurex. Това помага на борсата за бъдеща продуктова диверсификация, включваща mini-Dow фючърси, лихвени суапи и суапови опции.
Три години по-късно CBOT обявява, че въвежда новата платформа Euronext’s Liffe Connect, което маркира края на партньорството й с Eurex. През 2004 г. борсата партнира с Chicago Mercantile Exchange, която се съгласява да провежда клиринг на всички продукти на CBOT чрез своята нова клиринг система CME/CBOT Common Clearing Link.
CBOT е водещ пазар на контракти, базирани върху четири групи продукти: агро култури; лихвени проценти, включващи американски и държавни ценни книжа; Dow Jones Industrial Average index; злато и сребро.
Chicago Mercantile Exchange (CME) – домът на Евродолара
Предшественикът на Chicago Mercantile Exchange е тържище за масло и яйца в Чикаго (Chicago Butter and Egg Board), което се е оформило през 1898 г. и се превръща в CME през 1919 г., когато разширява мащабите си, като включва други агро-култури освен първоначалните масло и яйца. Наречена е Chicago Produce Exchange през 1874.
От тогава CME продължава да диверсифицира своя набор от предлагани продукти и сега се ползва със световна слава на своите финансови продукти, включително водещия Евродоларов контракт. Четири са основните категории на продуктите за търговия на CME: лихвени проценти, индекси върху акции, чуждестранна валута и борсово търгувани стоки.
CME е най-голямата американска борса за търговия с фючърси и продължава да развива продуктовата си гама от своя отворен аукцион до електронната си платформа, Globex, която прави дебют през месец юни 1992 г.
Globex е първоначално развита с Reuters и предлага фючърси и опции върху фючърси, започнали да се търгуват с платформата през август 1992 г., последвани следващата година от продукти върху акции, включващи и контракти върху S&P 500 index.
Десет години по-късно CME представя ново поколение платформа, базирана на френската NSC търговска система, като част от иновативния продукт суап, а Парижката борса, сега част от Euronext, получава клиринговата система на CME - CLEARING 21. Веднъж пласирани, поръчките за продукти на Globex се изпращат на различни места по света и мигновено се потвърждават и изпълняват от системата. Отчета за сключените сделки се изпраща веднага до двете страни -Клиринговата къща на CME и на пазара.
Друг успех идва през 1999 г. с фючърсите E-mini NASDAQ-100, докато паралелната електронна и конвенционална търговия в Евродолари започва в редовните часове. През юни 2002 CME прибавя към Globex e-miNY фючърси върху суров петрол и природен газ, като клиринга им се осъществява в клиринговата къща на New York Mercantile Exchange.
Повратната точка за чикагските борси е месец ноември 2003 г., когато CME започва да извършва клирингови услуги за Chicago Board of Trade (CBOT) за продукти върху стоково търгувани стоки, акции и лихвени проценти. През 2004 CME се превръща в най-голямата клирингова организация за фючърси.
Бъдещото развитие на електронната търговия е прието от общото събрание през пролетта на 2004 г., което променя лицето на Евродоларовите фючърси на Globex.
CME регулярно подобрява Globex с добавянето на патентована система за чакащи поръчки, както и система за неофициално ценообразуване.
New York Mercantile Exchange (NYMEX) – домът на фючърсните контракти върху енергийни суровини
The New York Mercantile Exchange (NYMEX) прави дебюта си през 1972 г. като борса за масло и сирене на Ню Йорк, но чак десет години след това тя сменя името си с настоящето, след като диверсифицира контрактите си с такива върху плодове и птиче месо.
Основана от група търговци на мляко, които търсят по-добро съхранение и търговия на своята нетрайна продукция, NYMEX днес е най-голямата борса в света за фючърси върху борсово търгувани стоки. NYMEX завоюва този статус благодарение най-вече на контрактите върху енергийни суровини, които стартират през 1978 г. с пускането на фючърси върху топливно гориво.
Успехът на борсовия бизнес с фючърси върху борсово търгувани стоки не идва лесно. Трудно е да се повярва, но има над 1000 такива борси в САЩ през 19-ти век, които оперират най-вече на места, където продавачите предлагат месна продукция.
Малките борси, обаче не могат да се съревновават с големите в Чикаго и Ню Йорк, чиито централизирани складове подпомагат търговията с физически стоки. „Базарите” бързо отстъпват място на организираните борси, където контрактите могат да сменят собствениците си няколко пъти до физическата си доставка. Физическата доставка се осъществява напълно от външна за борсата складова компания.
Важен момент в историята на NYMEX е придобиването на COMEX през 1994 г. COMEX, която първоначално е стокова борса и резултат от сливането на National Metal Exchange, Rubber Exchange of New York, National Raw Silk Exchange и New York Hide Exchange.
В днешно време на NYMEX се търгуват продукти върху енергийни суровини, включително електричество, скъпоценни камъни и редки метали, мед и алуминий, както и фючърси върху индекси върху акции.
С волатилността на добивния процес и геополитическите рискове, суровият петрол е най-активно търгуваната стока в света, което помага на експанзията на NYMEX.
E-miNY контрактите, които са на половината на размера на стандартните фючърси върху суровия петрол са изключително търсени от портфейлните мениджъри. Те се търгуват по електронен път в Globex платформата на Chicago Mercantile Exchange, но с клиринг в клиринговата къща на NYMEX.
New York Board of Trade (NYBOT) е друга борса за фючърси в ”Голямата ябълка”, която е резултат от сливането през 1998 г. на по-дребните пазари за кафе, захар и какао.
OneChicago – домът на фючърсите върху единични акции
OneChicago стартира през 2002 г. като нова борса за фючърси върху американски акции, което е нов клас финансов инструмент, чиято търговия е възможна след приемането на Закона за модернизация на фючърсите върху борсово търгувани стоки (Commodity Futures Modernization Act of 2000 (CFMA)).
Фючърсите върху единичните акции и по-тясно базираните индекси са били забранявани дълго време в САЩ, защото засягат и акциите и фючърсите, което води до спор кой трябва да регулира търговията с тях. Дали Комисията по ценни книжа и фондови борси или Комисията по търговия с фючърси върху борсово търгувани стоки. Закона за модернизация на фючърсите върху борсово търгувани стоки разрешава този спор, като регулацията се извършва от двата органа.
OneChicago е съвместна организация, създадена от Chicago Mercantile Exchange (CME), Chicago Board Options Exchange (CBOE) и Chicago Board of Trade (CBOT). Борсата за фючърси използва CBOEdirect, екранно базираната търговска система на CBOE.
Фючърсите върху единични акции не успяват да привлекат голям ентусиазъм, както е предвидено. OneChicago е единственият пазар в САЩ, търгуващ тези продукти днес, след като конкурента й NQLX, която бе съвместна организация между NASDAQ и Euronext, затваря врати през месец декември 2004 г.
Eurex US – опитът на Европа да достигне Чикаго
През януари 2003г., Германо-Швейцарският гигант
Eurex съобщава своите планове за основаване на пазар за фючърси, който да се конкурира с Chicago Board of Trade (преди това партньор на Eurex).
Пусната година по-късно,
Eurex US пуска своята a/c/e
платформа, която CBOT отказва да одобри, за да приеме платформата Liffe Connect на Euronext.
Дебюта на Eurex в САЩ е по-слаб от очакванията на основателите си. Получаването на регулативно одобрение от американските власти отне повече време, отколкото се очакваше и партньорството с един от членовете на Wall Street заключено в Exchange Place Holdings, не даде необходимия резултат. Партньорите на Exchange Place бяха инвеститори в проваления BrokerTec Futures Exchange.
Важна част от стратегията на Eurex US беше да се предлага клиринг на една от двете страни от Атлантика, друг проект, който срещна регулативни проблеми. Global Clearing Link започна да функционира в средата на ноември 2004г. и се очаква да повиши експедитивността на клиринговите услуги.
Global Clearing Link също се очаква да доведе до повече ефективно използване на капиталите чрез управление на портфейли и използване успоредно на евро- и долар- деноминирани активи.
Timber Hill - едно алтернативно място за изпълнение на поръчки
Timber Hill е основана през 1882г. от опционния трейдър и компютърен експерт Томъс Птърфи. Timber Hill, която търгува опции върху ценни книжа на American Stock Exchange, създава първите портативни компютри използвани за търговия.
Собствената технология може да поддържа позиции и постоянно да преоценява опции, давайки на Timber Hill едно безспорно предимство. През последните три десетилетия, фирмата продължава да се разширява и внася нововъведения. Днес Timber Hill е фирма, която е специалист в най-голям брой видове опции. Тя също е член на всички големи борси по света.